Игри

Информация за страница Раднево

Раднево е български град, който се намира в Старозагорска област, Южна България. Радне Махале е името, което градът носи до 1906 година. Освен че изпълнява ролята на административен център на едноименната община, родният град на загиналия в Сървайвър Нончо Воденичаров е на близко разстояние до Гълъбово. В своята област градът е четвърти по големина по отношение броя на местното население. Общината е разположена в източната част на Горнотракийската низина и е включена в административните граници на Стара Загора. Древна и богата е историята на града, като началото е свързано още отпреди много години. Още отпреди 4000 години има следи от селища, разположени на територията на днешния град. Тракийското племе пирогери е първият етнос, населявал селището. Категорично доказателство да наличието на племето са големият брой археологически находки, които са открити там. Районът на града се превръща в буферна зона в епохата на Средните векове, което е от значение за страната и за Византия.

   Счита се, че Раднево е създаден преди 1700 години. Тогава неизвестен стар човек, наричан дядо Радни,се заселва в града с още няколко души. В резултат на изобилието от плодородни земи и почви и мекия климат Радни и останалите българи го намират за подходящ. На тяхното решение да се заселят в града повлиява и фактът, свързан с големите количества вода. Метох и местен манастир се изграждат в града с течение на времето и така той приема облик на населено място с живот и просперитет. Симеоновград-Раднево-Стара Загора е железопътна линия, изградена през 1873 година, което дава допълнително отражение върху положителния облик на града. Тя е дело на френската компания Барон Хирш, като след нейното изграждане търговията в района се развива изключително много. Бързите темпове на търговията е още един фактор, който спомага за развитието на града във всяко отношение. От 1906 година досега градът носи сегашното си име, като през 1911 година дори придобива статут на околийски център. Що се отнася до точната дата за обявяването на селото за град, това се случва през 1964 година на 7 септември. В резултат на развитието на енергийния комплекс Марица-изток към 60-те години на 20-ти век градът се обвързва трайно с енергетиката и въгледобива.

    141.1 метра е надморската височина на четвъртия по големина град в Старозагорска област. Леко наклонена в източна посока е топографската повърхнина на района. Физикогеографският район пък е формиран на мястото на полиоценски гребен. Той е запълнен с голям брой от езерни сегменти. Неотектонските движения имали колеблив характер, което дава възможност при затопляне на басейна и при неговото заблатяване да се стигне до образуването на лигнитни въглищни пластове. Те залягат на голяма дълбочина. Климатът на района може да бъде характеризиран със сравнително мека зима и горещо лято. В студените зимни месеци Стара планина служи като естествен протектор срещу континенталните маси, които нахлуват в северна и североизточна посока. Валежите не са равномерно разпределени през годината, като главният им минимум е през месеците август и септември. Освен че образуваната през зимата снежна покривка не се задържа за дълъг период от време, през този сезон като цяло не падат много снегове.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker